Основният източник на приходи за държавният бюджет са косвените данъци, като ДДС и акцизи, а не преките, тоест върху доходите, затова и не планираме увеличение на преките данъци. Такова уверение отправи служебният министър на финансите Людмила Петкова към депутатите от 50-я парламент през това лято. 

Изглежда обаче повишаването на налозите с цел справяне с разширяващата се „дупка“ в държавния бюджет все пак е възможен вариант за догодина, който понастоящем се обсъжда с политическите сили. 

„Варианти има всякакви“ 
По време на брифинг в началото на октомври финансовият министър представи обезпокоителни данни, според които ръстът на разходите в Бюджет 2025 г. значително надвишава този на приходите, оставяйки страната с дефицит от сумарно 8 – 9% от БВП, или това са 18 млрд. лв. в периода 2024 – 2025 г. 

Запитана какви възможни мерки може да се предложат за справяне с проблема, Петкова умело избегна въпроса с коментар, че 

Варианти има всякакви. “ 

И дотогава те само са били набелязвани и анализирани като ефект, а „нищо не е било обсъждано“ с политическите партии – нито като приходни, нито като разходни мерки. 

Какво се предлага 
По време на брифинг по-рано тази седмица обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов сам цитира част от предложените от Министерство на финансите (МФ) мерки за свиване на дефицита до 3% в Бюджет 2025 г., обсъдени между ресорния министър и Теменужка Петкова по негова заповед. 

Приходни мерки: 

Увеличаване на осигуровките с 3% само за първи стълб – очакван ефект 1. 8 млрд. лв.; 
Връщане на 20% ДДС върху ресторантьорския бизнес и хляба – 400 млн. лв.; 
Увеличаване на акциза върху цигарите; 
Въвеждане на данък върху свръхпечалбите на банките; 
Увеличаване на вноската върху хазарта от 20 на 30%; 
Въвеждане на данък върху добива на подземни богатства; 
Премахване на концесиите. 
Разходни мерки: 

Отлагане с година влизането в сила на увеличението на заплатите във вътрешното, просветното министерство, както и в това на отбраната; 
Намаление на издръжката на администрацията с 10% – ефект 500 млн. лв. 
Когато минусите станат плюсове 
От думите на Борисов излиза, че МФ се подсигурява, залагайки и на двата типа мерки, макар че в последните месеци редица икономисти предупредиха, че истинският проблем е повече в разходната, отколкото в приходната част на бюджета. 

За мен проблемът е в разходите, нямам бележки към приходите, те са приблизително добри, не искам да се повишават данъци, а трябва да се намаляват разходи, които в последните години се увеличиха неимоверно, нещо като двойно за четири години“, коментира за Economic. bg преди време Николай Василев. 

Финансистът Любомир Дацов сподели неговото мнение, като изтъкна, че "не би препоръчал на някой да увеличава данъците. Ако трябва да се прави нещо, то трябва да е в обратна посока“. 

Прости сметки показват, че общият ефект от тези мерки ще е в размер на около 6. 8 млрд. лв., от които над 2. 2 млрд. лв. ще са благодарение на повече приходи, а спестените разходи ще са около 4. 5 млрд. лв. 

Ако ведомството реши да заложи официално в Бюджет 2025 мерките, които Петкова е разказала на ГЕРБ, през следващата година данъчната тежест върху потребителите и бизнеса ще нарасне. По-високите осигурителни вноски означава да се свие доходът на българина, някои бизнеси отново ще трябва да плащат нормална ставка от 20% ДДС, а цигареният сектор отново ще трябва да плаща по-висок акциз, след като той веднъж беше увеличен през 2023 г.